Коя е най-добрата диета?
Дали това е диетата с ниски стойности на мазнини, базирана на растителна храна? Или бедна на въглехидрати, но богата на протеини и животински мазнини? Какво количество захар, сол, холестерол, наситени мазнини, яйца или млечни продукти да приемаме? Всъщност въпросът за най-добрата диета е научен, така че не би трябвало да има място за мнения или колебания. Всичко трябва да е базирано единствено на данни от изследвания и проучвания.
Правилният подход
Причината защо все още нямаме отгвор коя е най-ефективната диета е, защото задаваме погрешния въпрос. А е погрешен, защото въпросът предполага, че най-добрата диета зависи само от храненето, а не от човека, който я консумира. Ако различията в нашите гени, начин на живот, чревни бактерии са причината да отреагираме различно на храната? Ако тези различия обяснават защо някои диети са успешни за едни хора, но не и за други? Какво ще се случи, ако храненето ни бъде съобразено с уникалната ни пророда?
Нива на кръвната захар
За да бъде подходът научно доказан, е необходим показател, който е пряко свързан с управление на теглото и може лесно и точно да се измери сред много хора. Фокусът попада върху нивата на кръвната захар или по-точно промените в нивата на кръвната захар след хранене. Това е т.нар. глюкозен отговор при хранене. Защо е важен? Защото високите нива на глюкоза след хранене насърчават глада и трупането на тегло.
Пътят на глюкозата
След като се нахраним тялото разгражда въглехидратите до прости захари и ги освобождава в кръвния поток. От там с помощта на инсулина клетките в тялото премахват глюкозата от кръвта и я превръщат в енергия. Но инсулинът също сигнализира на тялото да превърне излишната захар в мазнини и да ги складира. Това е основният начин, по койно покачваме тегло.
В допълнение, бързият приток на глюкоза в кръвта често кара тялото да освобождава прекалено много инсулин, което понижвава нивата на глюкоза под нормите. Това засилва усещането за глад и ни подтиква да ядем повече.
Отговорите на глюкозата след хранене са също много важни за здравето, защото е доказано, че са рискови фактори за затлъстяване, диабет, сърдечно-съдови заболявания и метаболитни нарушения. Проучвания доказват, че по-високи нива на глюкоза след хранене прогнозират като цяло по-висока смъртност.
Проследяване на нивата на глюкоза
Благодарение на технологичния напредък е възможно да се проследят нивата на глюкоза за всички хранения в продължение на една седмица. В проведено проучване, малки глюкозни сензори са прикрепени към 1000 доброволци, проследявайки нивата на глюкоза след всяко тяхно хранене в продължение на цяла седмица. Интересно заключение било, че по-голямото количество мазнини в храната намаляват глюкозния отговор. Но най-същественият извод бил, че когато различни хора консумират еднаква храна, глюкозният отговор е много различен.
Например белият хляб и сладоледът не влияели на глюкозните нива на някои хора, но при други предизвиквали огромни покачвания. Същото важало за храни като ориз, пица, суши, шоколад. За една и съща храна различните хора давали ниски, средни или много високи глюкозни нива. Не ставало въпрос само за храната сама по себе си. Ставало въпрос за човека, който я консумира.
Глюкозните отговори към храната са индивидуални и диетите трябва да се изготвят спрямо отделния човек. Търсенето на една ефективна диета е по своята същност неправилно. Най-добрата диета за хората не съществува. Глюкозният отговор към храната е много личен, затова и диетичните съвети трябва да бъдат лични.
Базиран на променливостта в глюкозните нива при различните хора, изводът е, че няма една единствена най-добра диета за хората, защото всички сме твърде различни. Фокусът би трябвало да бъде върху по- правилния въпрос: Коя е най-добрата диета за мен? Отговорът е в изследване и наблюдаване на собствените си реакции и съобразавяне с личните си потребности.
Разгледайте още: