Знаете ли, че не омразата е противоположното чувство на любовта? А страхът. Емоциите могат да разрушат не само психиката, но и физическото тяло на човека. Абсолютно всички емоции, без изключение провокират образуването на биохимични реакции, а те раждат хормони, които попадайки в кръвта я изпълват и създават реалността ни. Но какво се случва ако преминем отвъд емоцията на страха?
В основата на страха е осъзнаването на истината, че човек не обича себе си. Всичките му беди и болести възникват от неумението му да слуша и разбира вътрешния си свят, който притежава неизчерпаеми възможности за лечение въз основа на способността да прощаваме. Какво означава да обичаш себе си? Това значи да не изпитваш страх, когато за това няма реален повод. Да се преродиш от емоционален в разумен човек.
Обидата
Първопричина за раковите болести обикновено е емоцията на обидата, натрупана с течение на времето. Сама по себе си сложната ситуация е стрес. Той се ражда вътре в нас, когато решаваме да се обидим. Точно в този момент трябва да си спомним за страшната връзка, която съществува между стреса и израждането на клетките в злокачествени тумори. Ракът не побеждава хората, в които не е угаснал духът за живот.
Обидата винаги поражда отмъщение. Защо? Защото човек не познава прошката. Затова обидата е винаги справедлива. Идващото след нея отмъщение е от най-различен и необичаен вид. Когато в главата ви се върти една и съща мисъл, опитайте се да я спрете и ще установите, че това е план за отмъщение.
Най-доброто решение е да отмъстите мислено, за да не го правите в реалния живот. Ако не отмъстим мислено, ние натрупваме в себе си информация, която ни кара да възприемаме животът през призмата на отмъщението. Много е важно да осъзнаем, че хората живеят според закона за отмъщението, не на прошката. И моралът се използва от мнозина, именно за да могат да отмъстят в рамките на този закон.
Да простим
За да простим, трябва мислено да се потопим в минала стресова ситуация и да я видим отстрани. При това трябва да си разрешим мислено да отмъщаваме на оскърбителите си дотогава, докато спомените за миналата обида престанат да предизвикват у нас отрицателно усещане. За да разберете дали се е осъществила прошката, затворете очи и мислено си представете, че прегръщате този, който ви е обидил. Ако това действие не предизвика у вас неприятно усещане, значи душата ви е освободена от обидата и вие сте здрави. А когато дори не искате да си спомните нещо и някого, това говори за дълбоко стаена обида и тук няма никаква прошка.
Сълзите
Когато човек го боли или го е страх, именно сълзите позволяват да се неутрализира страха и по-нататъшното разрушаване на психиката. Ако не им дадем възможност да се излеят навън, отрицателната емоция ще зашемети нервните клетки на главния мозък и ще доведе до хормонален срив. Плачът е извеждаща система на натрупания страх.
След като осъзнаем страха си, вече можем да си простим за този страх. Прошката ще накара да заработят онези системи в организма, които отговарят за извеждането на вредните хормони на страха. Няма значение дали това ще породи плач, смях или въздишка. Важното е, че ще ни олекне. Това е крайната цел на мислената реализация на емоцията на страха. А отвъд емоцията на страха, се разгръща любовта.
Разгледайте още:
Хормони свързани с покачване на тегло