Да не изпитваш болка е въпрос на лични усилия и отдаденост. Това не зависи по никакъв начин от специално разработените матраци, от купищата хапчета или от ножа на хирурга. Ако въпреки, че си опитал всичко това, все още изпитваш болка, най-вероятно си прозрял, че е време съвременната медицина да отстъпи място на механизмите и вътрешната логика на човешкото тяло.
Човешкото тяло не само контролира преминаването от живота към смъртта, а и управлява процеса по оздравяване. Възможността на тялото да поддържа живота и здравето независимо от външна намеса е приемана скептично. Все още много на брой агресивни лечения на състоянията на болка са всекидневие. Тези лечения разглеждат тялото като конструкция, която има нужда от радикално реконструиране. В резултат на тези убеждения, приемаме, че здравето и животът ни не са свързани с начина, по който бие сърцето ни и се пълнят с въздух дробовете ни, нито с начина, по който стоим изправени, как се вървим, тичаме, извъртаме се. Това са случайни фактори. Така си казваме.
Малко повече за болката!
Хроничната костно-мускулна болка е форма на комуникация в организма. Болката ни казва също, че не се случва нещо, което трябва да се случва. Да речем, че вече имаме установен проблем. Водещи са мускулите, които движат костите посредством ставите, Върху тези елементи се концентрира лечението, което се свежда до ограничаването или свеждането до минимум на тези костно-мускулни движения възможно най-дълго. И болката изчезва, нали? Всъщност тя не изчезва. Хроничната болка се определя като такава, защото е неподатлива. Всъщност съобщението, което ни изпраща тялото ни е доста различно от това, което мислим. Това, което не се случва, е достатъчно движение. Дали изглежда логично, че тялото ни някога би ни изпратило съобщение да ограничим движенията или изобщо да спрем да се движим? Малко вероятно е. Ако се движим прекалено много тялото ни индикира, че имаме нужда от възстановяване и почивка чрез умората и това е достатъчно предупреждение. Но нашата крайна ненавист към болката и нежеланието ни да обръщаме внимание на някои по-незначителни сигнали на тялото са довели до пълно изключване на тази система, която защитава и поддържа здравето ни. Състоянията, които причиняват болка , не бива да се третират с операция и подмяна на ставата, различни видове терапии или лечения на определена част от тялото. Движението няма изкуствен заместител. Движението е абсолютно решаващо за функционирането на тялото и общото здравословно състояние.
Как да познаем не болковите симптоми.
Болката има една-единствена функция и тя е да ни предупреждава за опасност. Опасността се крие в силния глад на тялото ни за движение. Но тялото ни използва и други форми на комуникация, за да ни каже, че са нарушени някакви функции. Дори и без болка тялото ни съобщава, че не му доставяме достатъчно движение. Ставаме мудни и сковани, колената и стъпалата ни се извъртат навън, раменете ни отпадат напред и хълбоците ни не са на една линия, което показва, че имаме нарушена функция. Пример за нарушена функция можем да дадем с врата. Една от функциите му е да завърта главата в ляво и дясно на 180 градуса. Невъзможността да се извърши пълното движение в една от двете посоки показва нарушена функция. Това е не болков сигнал, който обаче може лесно да се превърне в болков, а по-късно и в хронична костно-мускулна болка. Пренебрегвайки тези сигнали и елиминирайки ги със стимуланти, болкоуспокояващи, операции и ергономични мерки, ние принуждаваме тялото ни да изключи своите оздравителни системи и да се приспособи към оперативни процедури и стандарти създадени от човека.
Преоткриване на конструкцията на тялото.
Частите на костно-мускулната система са мускулите, ставите, костите и нервите. В тази група спадат също твърди, меки тъкани – хрущялите и сухожилията, които са едновременно меки и твърди, порести и жилави. Това, което ни отличава от останалите създания е подреждането на нашите мускули, кости, стави и нерви и в частност на гръбначния стълб. Ние притежаваме двойна С образна конструкция на гръбнака, която ни позволява да се навеждаме напред и назад, наляво и надясно, да се въртим странично, да се клатим, разгъваме, тичаме и танцуваме в изправено положение. Гръбначният стълб заема централно място в конструкцията на тялото ни, която е съставена от паралелни, вертикални и хоризонтални линии и прави ъгли. Ръцете, гръдният кош, тазът и краката са закачени на перфектно балансирана и устойчива конструкция. Да накараш тази конструкция да остане права е само половината работа. Тялото има нужда да се движи плавно във всички посоки, да се извърта, огъва, скача, кляка и пълзи. И тук излизат на преден план мускулите и ставите, чието действие е да движат костите. Те изпълняват тази задача в контекста на скелетната конструкция от паралелни линии и прави ъгли. Тази костно-мускулна функция на свой ред се проявява във връзка със стимулите от околната среда. Външните стимули се трансформират във вътрешни реакции основно от нервната система. Това е стимул и реакция. Нервите сигнализират на мускулите да движат костите само поради някаква причина.
Осъзнаване на първопричината за болката.
От праисторически времена светът е бил физически много стимулиращо място за човечеството. Земята е била писта за препятствия, високи планини, кръвожадни неприятели, буйни реки, непроходими пустини и диви животни. Сблъсквайки се с тези препятствия нашите пра роднини са развивали у себе си редица биомеханични, както и биохимични реакции, съобразени с външните стимули. От тук става ясно, че костно-мускулните функции се запазват само чрез редовното им използване. Днешната ни костно-мускулна система е продукт на непрестанното влияние на тези външни стимули. Изглеждаме по този начин, защото околната среда с външните и фактори буквално извайва нашите мускули и кости. Хората са се приспособили към съвременната околна среда, но в действителност изпитват сериозни пагубни последици от това. Шофирането, работата в седнало или изправено положение за продължителен период от време, комфорта на дивана, взирането в екрана на телевизора, компютъра или смартфона. Почти не получаваме външен стимул за движение, а без движение, както стана ясно от написаното по-горе се появява нарушена функция на конструкцията на костно-мускулната система, а на по-късен етап и хронична болка.
Решението!!!!!
Движете се, движете се и пак се движете! Опознайте тялото си и начина, по който функционира и използвайте потенциала му. Създавайте сами външните си стимули: правете 5-минутна сутрешна гимнастика; организирайте игри навън с децата и приятелите си; танцувайте; практикувайте йога, Тай Чи, Пилатес, гимнастика, плуване; карайте колело; упражнявайте фината си моторика; разхождайте се. Отделяйте поне по десет минути всеки ден, за да раздвижвате всяка част от тялото си. Започнете с пръстите на ръцете и краката, преминете през всички стави в тялото си, усуквайте се, извивайте се във всички възможни посоки, клекнете, станете, скочете. Предизвикайте оздравителната сила на тялото си и се радвайте на дълъг живот без болка!