Доброто здраве е най-пожелаваната и желана ценност от хората навсякъде по света и във всички времеви измерения. Още назад във времето много философи и мислители са разсъждавали върху човешкото здраве. Те са прозрели, че човек е сложно съчетание от дух и материя. А здравето е най-безспорното доказателство доколко това съчетание е хармонично.
Когато нашата душевност страда поради някаква причина, това страдание се отразява физически на тялото ни. Понякога видимо, а друг път – с невидими, но сериозни последствия.
И обратното – когато тялото ни е наранено, душата ни страда, че не можем да бъдем пълноценни.
Душата и тялото ни непрекъснато се усещат, влияят си и зависят един от друг. Ето това сложно съчетание представлява човешкото същество.
А за да извърви своя път по смислен и удовлетворяващ начин, всеки човек се нуждае преди всичко от здраве.
Какво ни доближава до здравето?
В живота си всеки човек се сблъсква със състояние на стрес, тревожност, несправедливост, претоварване, разочарования, загуби.
Тогава душата му се разболява като малко дете. Нищо, че възрастните можем да се контролираме външно. Отраженията върху тялото са неизбежни . Веднага биват засегнати кожа, коса, нокти, тегло. Но което е по-обезпокояващо, вътрешните ни органи се отдалечават от нормалното си функциониране. Крайният резултат е, че нашето тяло се превръща в материален образ на страдащата ни душа.
Но ако имаме добрата воля да се погрижим за душата си, горният сюжет би имал съвсем друг вид. Нека се запитаме дали умеем да погледнем дълбоко вътре в себе си? Умеем ли да осмислим какво се е случило с разума си, без излишни емоции? Можем ли да бъдем по-смирени? По-приемащи? По-малко амбициозни до крайности? По-благодарни? По-добри? Имаме ли волята и смелостта да се оттеглим от обстоятелства, които ни правят нещастни?
Ако умеем това, ще направим най-големия подарък на самите себе си – здравето.
Нека се фокусираме върху физическото ни тяло сега.
Най-здравословният подход към него би бил да обичаме тялото си. Нищо, че не е съвършено. Да го уважаваме, защото то е нашето материално средство, с което съществуваме, контактуваме, работим, грижим се и постигаме. И, разбира се, да се грижим за него във всеки един момент. Когато тялото ни се чувства изтощено – да му дадем почивка. Когато е болно – да го излекуваме. Когато е красиво – да го похвалим. Когато е гладно – да го нахраним. Да наблюдаваме кои храни и напитки карат тялото ни да се чувства тежко и кои го правят енергично и витално. И да се съобразим отново с тялото си.
А когато сме изгубили контрол над тялото си, да успеем отново да си го възвърнем. Но това да се случи постепенно, с много внимание и много любов. Защото отричайки и мразейки тялото си, резултатите са обречени да бъдат нетрайни. Те се приемат като изтезание и наказание с този тип мислене. Само приемайки и обичайки го, промяната ще бъде завинаги.
Освен това да не допускаме душата ни да изпитва тревога заради нашето тяло. Примерно, когато тялото ни е наранено чисто физически, душата ни се чувства ограничена, че не можем да правим това, което бихме искали. Или когато не намираме тялото си за достатъчно привлекателно, душата ни отново се чувства непълноценна и недостойна да бъде обичана.
И двете състояние могат да се преодолеят с желание, вяра в собствените си възможности, действие и любов към самия себе си.
В заключение, единствено от нас самите зависи приближаването към по-доброто ни здраве. Промяната започва постепенно с разбиране, приемане на себе си, търпение и обич. Тя започва отвътре навън, за да ни се отблагодари отвън навътре.
Прочети още:
Моят опит с 5 различни вида чай за детоксикация и кой ми хареса най-много.